Антони Герасимов: Силната защита на спорна фигура прехвърля репутационния товар върху защитника

От Фейсбук профила на политолога Антони Герасимов

Един бърз реалполитически съвет, преди отново да ми обясните в месинджър, че съм в гербаджийския наратив.

Помислете какво точно постигате, когато защитавате на всяка цена хора, около които излизат все по-тежки твърдения, при положение че фактите още се изясняват. При това преди избори.

Ситуацията има само два логични изхода.

Първи сценарий: оказвате се напълно прави. Всичко е преувеличено. Няма злоупотреби, няма престъпления, няма култ. В този случай обаче публичното пространство вече е наситено с внушения и образи. Периферният избирател - този, който решава избори, не анализира детайлите. Той помни асоциацията. Асоциацията в момента е проста: „защитават хора, извършвали назад във времето ужасни неща“. В предизборната кампания това се превръща в инструмент. И няма да бъде използван срещу вас морално, а електорално и то много умело от всички чакали в политическия спектър, които острят зъби срещу ППДБ.

Резултатът? Може да сте прави по същество, но да загубите по възприятие, особено ако истината излезе след изборите.

Втори сценарий: значителна част от изнесеното се окаже вярно. В този случай всички категорични защити остават архивирани, цитируеми и лесни за употреба. Те няма да ударят ядрото. Ще ударят отново периферията - хората, които се колебаят и които не търсят идеологическа чистота, а базова сигурност. Ще се даде на политическите опоненти ултимативният инструмен за черна кампания.

Резултатът? Отново негативен.

Политиката не възнаграждава моралния плам, а управлението на риска. В момента рискът е очевиден: силната защита на спорна фигура прехвърля репутационния товар върху защитника. Когато една част от твърдия електорат и по-гласовитите поддръжници на дадена политическа организация защитават нещо, то автоматично се пришива и на самата организация, когато започне хибридният натиск по време на кампания.

Това не е призив за отказ от принципи. Това е напомняне, че алгоритмите усилват крайността, а кампанията ще работи с кадри, скрийншотове и асоциации, не с нюанси.

Има и още нещо. Докато спорим дали конкретните хора са добри или лоши, въпросите към институциите остават вторични. Ако службите са знаели и не са действали - това е проблем. Ако не са знаели - това е също проблем. Ако са знаели какви са и са работили съвместно с тях - още по-голям проблем. И в трите случая фокусът би трябвало да е там. Вместо това го изместваме към морална защита, която е стратегически неблагоприятна, защото наративът вече е спуснат и позициите отдавна са се втъврдили като камък.

Аз лично нямам проблем да коригирам позицията си, ако фактите го изискват. Репутационната цена за мен е минимална. За политически субект обаче цената се измерва в проценти, а в момента виждам ядрото да един такъв да отхвърля твърдо предполагаеми тежки престъпления.

Историята е пълна с примери, в които хора са били едни в публичното пространство и съвсем други в затворените си кръгове. Не е нужно да вярвате в крайни сценарии, за да приемете, че това е възможно. Не е и нужно да се откажем от стремежа си по изясняваме на всички факти и обстоятелства, дори и това да са били наистина лоши хора.

Реалполитиката не е въпрос на симпатия. Тя е въпрос на изчисление и в момента само мога да гъдая, че дори в централите биха предпочели, поне до изясняване на фактите, да се спре с безумната защита на предполагаема организация с много съмнителна дейност. Разбира се, няма да ви го кажат, защото единственото по-лошо от това да ядосаш периферията е да ядосаш ядрото. Въпреки това е добре всеки сам за себе си да пресметне дали си струва да отстоява позицията си до самият край, че и след него, ако това залага потенциални мини за кампанията на една цяла политическа организация.

П.С. Постът няма отношение към официални изявления или поведение на политически лица от обединението. Критиката ми е отправена към гласовити поддръжници в социалните мрежи.